П О Е З И Я
ЖЕНЯ ХРИСТОВА
на Таня
Обич, надежди, копнежи...
Ръчички, очички нежни...
Синовна мъжка прегръдка...
и в миг всичко помръква!
Сраснали с урната пръсти впила
с полусърце носи я полужива...
За нея-черна сянка бездиханна
в съня И гласът му остана...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар