Защо, живот
към някои си толкоз обичлив,
гладък, безпроблемен!?
А за мен си път трънлив
в гъста гора непрогледна...
Катеря твойта стръмна скала
като дива, упорита коза.
Защо, съдба
за другите си блага и добра!?
А мен трупаш с товар след товар.
Нощем вия срещу кръгла луна
и придворните и звезди-
влюбените тях ги броят-
моите вледенени сълзи.
Защо се питам
все още се мъча и лутам!
За всички съм косъм в супата.
Толкова ли грешна съм била
в такъв свят и времена
да се преродя
и все да изкупвам вина...
Женя Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар